птици

 Птиците съставят един много хомогенен и специализиран клас, който, заедно с този на влечугите, образува групата Sauropsida. Кожата им е общо взето тънка, лишена е от жлези (изключение прави локализираната в опашката мастна жлеза, секретът на която служи за импрегнация на перата) и е покрита с пера, с изключение на определени участъци на главата, шията и краката. Краката им са покрити, подобно на влечугите, с люспи. Някои видове имат костни или кожни израстъци по главата или краката, служещи понякога като половоотличителен белег. Те са топлокръвни животни, поддържащи температура на тялото около 37,8—45,5 °C. Имат висока скорост на метаболитните процеси, като изключенията са много малко (козодоят понижава температурата на тялото си по време на зимен сън). Зрението и слухът са отлични при повечето птици, но обонянието и вкусът рядко са развити.

 Размерите им са много разнообразни, като се започне с колибрито, което тежи 2 г при дължина на тялото 2,8 см и размах на крилете 6 см, и се стигне до щрауса с неговите до 200 кг и дължина на тялото 2,6 м, и до странстващия албатрос с размах на крилете до 3,63 м. В недалечното минало са съществували видове, значително по-едри от щрауса, като моата от Нова Зеландия и епиорниса от остров Мадагаскар.

 Най-древните открити фосили от птицеподобни същества водят началото си от края на Юрския период и са с характеристики много подобни на динозаврите (по-специално гущеро-тазовите динозаври — предимно хищни, бягащи динозаври), чак до степен, в която единствената им разлика с тези развити влечуги са перата. Перата определят основните разлики между птиците и влечугите — от една страна способността да летят, и от друга поддържането на постоянна температура на тялото, което от своя страна позволява непрекъсната и висока скорост на метаболитните процеси. Въпреки че са известни още от Юрския период, те са много редки чак до Терциера, когато започва много бърза експанзия. В момента е прието птиците да се делят на два подкласа: Гущероопашати или Древни птици (Archeornithes), които са изчезнали, и Съвременни или Нови птици (Neornithes). В подклас Съвременни птици се включват два свръхразреда (суперразред или понякога срещано като инфраклас): Зъбати птици (Odontornithes или Odontognathae), изчезнали, с 2 разреда: Ихтиорниси (Ichthyornithes) и Хесперорниси (Hesperornithes), и Същински птици.

 Най-древната открита птица е археоптериксът (Archaeopteryx lithographica). Той е принадлежал към подклас Гущероопашати птици (Archeornithes), който не е оставил наследници в процеса на еволюцията. За разлика от съвременните птици е имал дълга опашка, съставена от голям брой прешлени и плътни кости, палецът на крилете е бил отделен и снабден с нокът, не е имал човка, а челюст със зъби. Размерите му са били като на дребна врана. Бил е покрит с пера, но се предполага, че не е летял добре, а само е прехвърчал или планирал между дърветата.

 Способността за полет е основно и типично качество на птиците (с малки изключения на вторично загубена способност за полет), позволило им да се разпространят по цял свят. Полетът на птиците бива основно два типа: махащ (загребва се с крилете въздух назад и надолу) и реещ се (използват се въздушните течения, като крилете са неподвижни). Скоростта, с която летят птиците, варира от тази на бързолета, която е над 180 км/ч при хоризонтален полет, или на сокола скитник — близо 300 км/ч при пикиране, до неподвижно стоене във въздуха (керкенез, колибри). Способността им да летят продължително също варира — от буревестниците, които често прекарват няколко години от живота си без да кацнат, или бързолетите, които спират да летят единствено когато мътят, до нелетящите или способни само да подхвръкнат няколко метра видове.

Най-характерното, което се набива на пръв поглед, са перата — те представляват видоизменени в течение на еволюцията люспи. Перата определят в голяма степен външния облик на птиците, като често пъти изменят значително истинските пропорции и размери на тялото. Повечето от птиците могат да контролират волево положението на перата си благодарение на специални подкожни мускули. Поддържането на постоянна температура на тялото се дължи в значителна степен на перата.

 Скелетът на птиците е пригоден за полет, като костите са олекотени и кухи. Птиците, вторично загубили способността си да летят и пригодени за бягане, имат плътни кости. Черепът е кръгъл и при повечето от видовете очните кухини са с относително големи размери, като изключение прави кивито (Apteryx), което има малки очни кухини и като цяло не разчита на зрението си. Шийните прешлени са изключително подвижни и са на брой от 11 до 25. Друга особеност е, че горната част на човката е подвижно свързана с черепа, по което се различават от влечугите и бозайниците. Самата човка представлява покрита с рогово вещество и без зъби челюст и може да има най-разнообразна форма, цвят и предназначение. Типично за летящите птици е наличието на така наречения кил, издадена кост на гърдите, за която се захващат значително увеличените, служещи за летене гръдни мускули.

 Предните крайници са видоизменени в криле и понякога са вторично закърнели. Крилете служат най-често за летене, но при някои видове са изменени вторично в „перки“ (пингвини и др.), хватателни крайници (хоацин) или са закърнели (ему, киви, щраус и др.). Някои видове птици използват крилете си едновременно за плуване и за летене (воден кос).

Задните крайници варират значително по форма, размери и предназначение. Броят на пръстите варира от 2 (щраус) до 4. Първият пръст, ако го има, е разположен по-високо от останалите и е обърнат назад, четвъртият също при някои видове е обърнат назад (папагали, кълвачи), пети липсва. Водоплаващите птици имат кожна мембрана, свързваща някои или всички пръсти (патици, пеликани), или кожни разширения на самите пръсти. Краката могат да служат за бягане, като при щрауса, за плуване (сем. Патицови и др.), за оръжие срещу съперниците в размножителния период (Кокошоподобни), за лов (Ястребови) и др.

Предните крайници са видоизменени в криле и понякога са вторично закърнели. Крилете служат най-често за летене, но при някои видове са изменени вторично в „перки“ (пингвини и др.), хватателни крайници (хоацин) или са закърнели (ему, киви, щраус и др.). Някои видове птици използват крилете си едновременно за плуване и за летене (воден кос).