Човекът (Homo sapiens, „разумен човек“ на латински език) е вид от род човек (Homo). Съвременният човек е единственият жив представител на рода. Той е ходещ изправен примат, бозайник и принадлежи на семейство Човекоподобни (Hominidae)^[1][2], заедно с шимпанзетата, горилите и орангутаните. Има силно развит мозък, даващ му възможност за абстрактно разсъждение, говор и самоанализ. ДНК анализите показват, че съвременният човек се е появил в Африка преди около 200 000 години.^[3] Днес обитава почти всички континенти, а популацията му през 2007 г. наброява над 6,6 милиарда.^[4]

Както повечето примати, по природа човек е социално животно. Той има високо развити комуникационни, изразни и организационни способности. Социалните структури на човешките популации са особено комплексни, състоят се от сътрудничещи и конкуриращи се групи, на различни нива - от малко семейство и партньорство до различни сдружения на политическа, научна, икономическа и религиозна основа. Обществените взаимодействия между хората водят до установяване на разнообразни социални норми, ритуали, традиции, закони, които са в основата на човешкото общество. Хората имат и силно развит усет за красота и естетика, в комбинация с желание за самоизява, което води до културни нововъведения като изкуство, литература и музика.

Човек се отличава и с желанието си да разбира и влияе на света около него, в търсене на обяснение и начин за използване на природните явления. Това желание води до възникване на науката, философията, митологията и религията. Вроденото любопитство води до развитието на разнообразни предмети и умения. Човекът е уникален вид, единственият, който пали огън, готви храната си, шие си дрехи и използва многобройни други технологии.