Раса

Терминът раса се използва в различен контекст със свързани, но често различни значения. Употребата му често е противоречива, най-вече поради политическите и социологически следствия от различните дефиниции, но също и поради липсата на единодушие по въпроса дали хората могат да бъдат разделени на раси.

В класификацията на живите същества видът е последното общоприето подразделение (или таксон). Оттам нататък се говори за подвидове или раси, подразделения, основаващи се на морфологични признаци. Прилагането на концепцията за раса върху човешкия вид е по-произволно и дефиницията и е спорна

Терминът раса се използва в различен контекст със свързани, но често различни значения. Употребата му често е противоречива, най-вече поради политическите и социологически следствия от различните дефиниции, но също и поради липсата на единодушие по въпроса дали хората могат да бъдат разделени на раси.

В класификацията на живите същества видът е последното общоприето подразделение (или таксон). Оттам нататък се говори за подвидове или раси, подразделения, основаващи се на морфологични признаци. Прилагането на концепцията за раса върху човешкия вид е по-произволно и дефиницията и е спорна

Човешките раси - произход и характеристика [редактиране]

Хората, които населяват земята, принадлежат към един общ вид - Homo sapiens, който е разделен по някои общи признаци на по-малки единици, наречени раси. Човешката раса е голяма група от хора със сходни морфологични и физиологични особености, имащи общ произход, строго определена изходна територия - ареал, които не са загубили способността да се кръстосват с представителите на другите човешки раси. От гледище на генетиката една човешка раса може да се дефинира като голяма популация, отличаваща се от другите човешки популации и раси по честота на срещаните гени. Самата дума „раса“ има неясен произход. Възможно е тя да е видоизменение на арабската дума рас - начало, корен, или да се свързва с италианската раца, която означава племе. Човешките раси, както и животинските подвидове, са възникнали в резултат на една начална дивергенция, но при човешките раси този процес не е продължил и те не са се обособили като подвидове. Основните разлики между расите и подвидовете са:

1. Расовите признаци при човека са загубили приспособителното значение, което са имали в периода на възникването си.
2. Поради голямата миграция на народите човешките раси започнали да влизат в допир една с друга и да се смесват. Това смесване се нарича метисация. В резултат, различията между расите не се задълбочават, а постепенно се заличават.
3. Поради исторически и икономически причини - преселване на народите, войни, развитие на транспорта и др., големи групи хора от една раса се преместват на далечно разстояние и навлизат в територията на друга раса. В резултат, между основните човешки раси съществува цяла гама от малки раси и антропологични типове.

Важно е да се отбележи, че понятието етнос не се покрива с понятието раса - много често една етническа група представлява смес от раси и подраси.

Расови признаци [редактиране]

• Цвят на кожата, косата и ирисите. Цветът на тези части на човешкото тяло зависи от количеството на съдържащия се в тях пигмент. Монголоидната раса се отличава с черни коси и кафяви ириси.
• Форма на косите. Косите биват прави, вълнисти и къдрави. Типична за монголоидната раса е правата, твърда коса. За африканците е характерна къдрава коса с твърд косъм.
• Форма на черепа. Гледан отгоре черепът изглежда дълъг (долихокефален), среден (мезокефален) или широк (брахикефален). Определя се по индекс на главата, т.е. съотношението между най-голямата ширина и най-голямата дължина.
• Ръст. Височината на тялото също е расов признак.

Когато ябълчните кости се издават силно встрани и напред, както е обикновено при монголоидите, лицето изглежда плоско и широко.

Към расовите признаци спадат още формата и големината на носа, устните, ушната мида и др.

• Физиологични признаци. Характерните за отделните раси физиологични признаци са проучени по-слабо от морфологичните.
• Ритъм на растежа. Ритъмът на растежа е различен за различните раси.
• Основна обмяна. Кожната секреция на монголоидите няма специфична миризма.

Характеристика на монголоидната раса [редактиране]

• Монголоидна (азиатско-американска) раса. Ареал на възникване - Азия. Разпространение - Източна и Централна Азия, Сибир, Индонезия, Океания, Америка.

Отличителни белези: жълтеникава или жълтеникавомургава кожа, черни, прави и остри коси, тесни очни цепки, слабоизразено третично окосмяване, тъмнокафяв цвят на ирисите. За типичните монголои'- силно развита кожна гънка на горния клепач, която закрива вътрешния ъгъл на окото и слъзното хълмче. Лицето е едро и [[Медия:[Пример.ogg]]]изглежда плоско поради силно издадените напред и встрани ябълчни кости. Носът е широк, у азиатските популации е слабо издаден напред. Устните са тънки или средно дебели. Ръстът е среден или под среден. Срещат се и изключения, например най-високия човек на света, регистриран днес в книгата за рекордите на Гинес е от Китай и има ръст от 263 см.

Голямата монголоидна раса се дели на три основни малки раси: северна или азиатско-континентална; южна или азиатско-тихоокеанска; американска или индианска.

Американските индианци са потомци на монголоидни популации, преминали в Америка. Това преселване е станало неколкократно, като е започнало преди около 28 хил.години. Някои от малките раси са възникнали вероятно от смесването между трите големи раси. Предполага се например, че етиопската раса е възникнала от смесването на черната и бялата раса. Уралската и южносибирската подраса по много признаци заемат средно положение между бялата и жълтата раса. Полинезийската подраса и на бялата и на черната раса.

Произход на човешките раси

За произхода на човешките раси съществуват противоречиви становища. Основните спорни пункта са следните:

1. От един клон ли произтичат човешките раси или от няколко различни?
2. Кои са били факторите,довели до расовата дивергенция?
3. На едно или на няколко места са се оформили сегашните раси?

При обсъждането на тези въпроси антрополозите се разделят на монофилисти - привърженици на теорията за едноклоновия произход на расите, и полифилисти - привърженици на теорията за многоклоновия произход на расите. Според монофилистите човешките раси произлизат от неандерталеца. Според полифилистите расовата дивергенция е започнала много по-рано, още от питенкатропа. Те твърдят, че: от синантропа в Източна Азия е произлязла монголоидната раса.

Да бъде приета теорията на полифистите, означава да се приеме, че човешките раси имат различна биологична възраст и следователно по-старите - австралоиди, негроиди и монголоиди, са в биологичен упадък, докато европеидната раса е все още в биологичен прогрес.

Според монофилистката теория расовата дивергенция е започнала едва при неандерталеца и всички съвременни расови клонове са минали през стадиите палеонтроп и неоантроп. Монголоидите се доближават до човекоподобните маймуни по силно развития лицев череп, но за разлика от тях имат съвсем оскъдно третично окосмяване.

Съвременните раси в еднаква степен са загубили много маймунски признаци и са придобили едни или други специфични расови белези. По тези расови белези обаче нито една раса не показва по-голяма близост или отличаване спрямо човекоподобните маймуни, за да бъде наречена „низша“ или „висша“.

Историческите опити за дефиниция на раса постепенно отпадат, заради развитието на генетиката. Съществува 0.1% генетична разлика между две случайно избрани човешки същества. Откритието, че само 8% от този 0.1% разлика, разделя основните раси накара някои учени да потвърдят, че расата е биологически безсмислена. Причината е че се намират, същите различки между, които и да било съседни села или градове. Това превръща расовата класификация, в изкуствено налагане на граници, при един естествено продъжителен процес.